КЕВР критикува плана на ЕСО за слаб фокус върху вътрешната мрежа

ЕР Юг предупреждава за недостиг на капацитет за присъединяване в Пловдив

Планът за развитие на електропреносната мрежа на България за периода 2026–2035 г., изготвен от Електроенергийния системен оператор (ЕСО), е подготвен професионално от преносна гледна точка. Това заявиха председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Пламен Младеновски и членът на комисията Благой Голубарев след общественото обсъждане на документа, проведено в КЕВР.

В същото време планът отново беше критикуван за недостатъчен акцент върху развитието на вътрешната преносна мрежа и връзката ѝ с електроразпределителните мрежи.

Критика от ЕР Юг и предупреждение за Пловдив

Критиката беше поставена от „Електроразпределение юг“ (ЕР Юг). С нея се съгласиха Пламен Младеновски, Благой Голубарев и членът на КЕВР Таско Ерменков.

Представителят на ЕР Юг Щерю Радев посочи, че дружеството е изпратило подробно становище и списък с обекти към ЕСО. По думите му тези обекти присъстват в плана, но формално и без извършена оценка.

Радев подчерта, че според ЕР Юг развитието на вътрешната преносна мрежа и връзките ѝ с разпределителните мрежи отново не получават нужната тежест. Той добави, че подходът да се разглежда развитието на мрежата като сбор от отделни процедури по присъединяване не е устойчив. Според него е необходимо цялостно и координирано развитие на преносната и електроразпределителната мрежа.

Радев заяви още, че липсата на развитие на вътрешната мрежа вече води до реални проблеми в района на Пловдив, както и в други региони с динамично развитие на индустрията. По думите му концентрацията на нови инвестиции увеличава търсенето за присъединяване и нуждата от нови мощности, но вече има сериозен недостиг на капацитет за присъединяване. Той уточни, че проблемът е засягaл основно нови производствени мощности, но напоследък все по-често се появяват затруднения и при присъединяване на нови обекти за потребление.

Спор за плановете на електроразпределителните дружества

На обсъждането ЕР Юг получи и критики, че не изработва свой официален план за развитие на електроразпределителната мрежа. По време на дискусията беше посочено, че това е тяхно задължение, а липсата се използва като официално основание предложенията им да не получат необходимата тежест в десетгодишния план на ЕСО.

За разлика от ЕР Юг, от „Електроразпределителни мрежи Запад“ (ЕРМ Запад) подкрепиха предложения план. Представителката на дружеството Кристина Коцева заяви, че ЕСО е включил предложените от тях обекти.

Представителите на КЕВР призоваха ЕСО и електроразпределителните дружества към по-продуктивен диалог.

Ветроенергийният сектор: 747 MW до 2035 г. не стигат

На заседанието присъства и Мария Кръстева, оперативен директор на Българската ветроенергийна асоциация. Тя посочи, че заложените в плана ветроенергийни мощности до 2035 г. са 747 мегавата. По думите ѝ това не отговаря на целите на стратегическо национално ниво от над 2000 мегавата наземни вятърни мощности, плюс офшорни мощности.

Кръстева призова ЕСО за повече прозрачност и своевременна предварителна информация за предстоящи реконструкции в мрежата.

От страна на ЕСО заместник-директорът на „Централно диспечерско управление“ Иван Стоянов заяви при представянето на плана, че документът е в съответствие със законодателството и че операторът се е придържал към Националния интегриран план „Енергетика и климат“. Той посочи, че са разработени сценарии за производство и генерации и са отчетени предизвикателствата по задълженията за присъединяване, включително през последните две години при системите за съхранение. Стоянов добави, че ЕСО е сред първите оператори в континентална Европа по системи за съхранение, което подпомага работата на електроенергийната система.

Кога КЕВР ще приеме плана

Председателят на КЕВР Пламен Младеновски насрочи закрито заседание за окончателно приемане на плана на 11 ноември тази година.

Още новини в категория България