МУ-Пловдив номинира новия Център на знанието за „Сграда на годината“
Комплексът събира библиотека, Музей на медицината и 34 симулационни зали.
Новият комплекс на Медицински университет – Пловдив (МУ-Пловдив), който обединява библиотека, музей и високотехнологично обучение, е номиниран за конкурс „Сграда на годината“ в категория „Социална инфраструктура - образование“. Това е проект на 4 ПЛЮС Архитекти – арх. Христо Пелтеков и арх. Димитър Ахрянов, с конструктор „ГЕРУДИКА“ (инж. Румяна Ахрянова) и изпълнител „Бибов и Ко“.
Сградата е открита през септември 2026 г. и е замислена като център на знанието, в който образованието, науката и историята се срещат в единна архитектурна среда. По концепция тя цели да преодолее традиционното разделение между теория и практика чрез три взаимнодопълващи се зони.
Три функции в една сграда: библиотека, музей и симулации
Комплексът събира в общ организъм Библиотечно-информационен център, Музей на медицината и Медицински симулационен тренировъчен център. По данни от представянето на проекта към тях са добавени и пространства за събития, творчески дейности и гост-преподаватели. Така сградата е планирана не само като учебен корпус, а и като място за срещи и обмен на идеи в университетската общност.
Сградата е организирана в пет надземни и едно частично подземно ниво. Проектантите посочват, че архитектурната задача е различните функции да запазят идентичността си, но да работят в обща структура. Идеята е студентът да може да преминава от работа с източници и книги към експеримент и симулация, както и към исторически артефакти.
Архитектура, съобразена с терена и човекопотоците
Според описанието на проекта, ключов фактор за концепцията е денивелация от приблизително осем метра. Тя е използвана като инструмент за моделиране на сградата чрез различни нива на достъп, открити пространства и връзки с околната среда.
Проектът организира седем отделни подхода към сградата. Те са съобразени с потоците на посетители, студенти, преподаватели и обслужващ персонал, както и с изискванията за сигурност и автомобилен достъп. Всеки вход има конкретна роля, но всички са част от обща пространствена система.
Библиотека в центъра и 34 симулационни зали
Библиотечно-информационният център заема централно място в първите две нива. Той е представен като светло и гъвкаво пространство за индивидуално четене, групово обучение, дигитална работа, комуникация и неформални срещи. На второто ниво са предвидени тихи читални, зони за докторанти, компютърни и информационни пространства, както и места за експозиции. Като важен елемент е посочено и горно осветление над част от библиотечната зона.
На третото, четвъртото и петото ниво е разположен Медицинският симулационен тренировъчен център. По проекта той включва общо 34 симулационни зали, както и контролни зали, лекционни помещения и тренировъчни среди. В отделна част от представянето центърът е описан като най-големия и комплексен тренировъчен център за медицински специалисти в страната, с обучение за широк кръг специалности.
Музей на медицината с интерактивни витрини и QR съдържание
Музеят на медицината е разположен в по-ниските нива на сградата и представя историята на лечебните практики чрез съвременен музеен разказ, интерактивни витрини и мултимедийно съдържание. Според информацията за експозицията, подготовката започва с мащабно историческо проучване – от праисторически практики до развитието на медицината в България през XX век. Посочени са като участници проф. Георги Томов и археологът Румен Иванов.
В реализацията на музея участва ПРОАУДИО ООД с мултимедийни системи, насочен звук и решения за посетители със слухови затруднения. Участва и БМ Вижън под ръководството на Боян Милушев, който е представен като съавтор на концепцията и автор на визуалното и мултимедийното съдържание.
Музейният разказ е изграден на три нива: графични материали, видеоразкази към 27 витрини, както и допълнителна специализирана информация чрез QR кодове. Към експозицията е разработен и софтуер за информационен киоск. Сред акцентите е описана система за интерактивни витрини с камери, специализиран софтуер и маркировки върху стъклата, които позволяват на посетителите да активират мултимедийно съдържание на избран език.
Зелени пространства, лапидариум и озеленен покрив
Архитектите включват и социализация на околните зелени пространства, така че сградата да стане естествена част от живота на кампуса. Като особен елемент е посочен лапидариум, развит на различни нива около сградата и свързан с библиотеката и мултифункционалните пространства. Идеята е движението около сградата да се превърне в преживяване и да създаде преход между архитектура, експозиция и ландшафт.
В проекта е включен и озеленен покрив на третото ниво, който следва концепцията архитектурата да се стреми да „върне“ част от природата върху себе си.
Още новини в категория Новини от Пловдив
Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news
Още от Новини от Пловдив
