Съдия Стефан Милев, кандидат за Прокурорската колегия на ВСС: Съветът не може да защитава магистратите от натиск, ако самите му членове са зависими!
Парламентарната номинация не означава право на политически контрол върху решенията на Съвета
„Важно е изборът да бъде успешно проведен, защото необходимостта от нов ВСС, който да задвижи кадровата политика, е безспорна“, казва съдия Стефан Милев, кандидат за Прокурорската колегия на ВСС пред "Труд". Дали е оптимист, че избор на нов ВСС ще има и че този орган незабавно ще заработи ефективно и кое е първото нещо, което ще предприеме, ако бъде избран - по тези теми разговаряме със кандидата за Прокурорската колегия.
- Съдия Милев, Вие сте кандидат за Прокурорската колегия на ВСС от парламентарната квота. Кое е първото нещо, което ще предприемете, ако бъдете избран?
- Ще настоявам незабавно да започнем с конкурсите и атестациите. От тях зависят професионалното развитие на колегите, преодоляването на безкрайното командироване и нормалната работа на системата. На вниманието на парламента са представени достойни кандидатури. Важно е изборът да бъде успешно проведен, защото необходимостта от нов ВСС, който да задвижи кадровата политика, е безспорна. При изслушванията в Правната комисия посочихме сходни проблеми - конкурсите, дисциплинарните производства, проверките за нерегламентирано влияние, командироването и изборът на главен прокурор и председател на ВАС. По много от тях може да се работи незабавно, без да се чакат законодателни промени. За бъдещия главен прокурор продължавам да поддържам тезата, че е необходима повече от една кандидатура. Прокурорската колегия има възможност да издигне няколко кандидати, а предложение може да направи и министърът на правосъдието. Реалното състезание позволява сравнение на качества и идеи и намалява риска от предизвестен избор.
- Как ще изглежда това на практика? И досега сме чували обещания за бързи конкурси.
- Затова трябва да се започне с точна картина на всяка забавена процедура: на какъв етап е, какво я спира и какво е необходимо за приключването ù. След това да се приеме публичен график, по който напредъкът да се отчита. Когато има забавяне, да се посочват причината и действията за преодоляването му. Не бих обещал всички натрупани проблеми да изчезнат за месец. Бих настоявал обаче от самото начало да е ясно кой и какво трябва да свърши, както и в какъв срок. Колегите трябва да могат да планират професионалния си път. Продължителното чакане изтощава и най-мотивираните хора.
- Вие сте съдия, но кандидатствате за Прокурорската колегия. Какво Ви дава опитът и в двете професии?
- Работата ми като прокурор и съдия ми позволява да виждам връзката между качеството на разследването, обвинението и съдебния резултат. Познавам отговорността да внесеш обвинителен акт и отговорността да се произнесеш по него. Знам колко много зависи от подготовката на магистрата, но и от условията, в които работи. Този опит е полезен при преценката какви кадри са необходими, какво обучение липсва и къде организацията затруднява работата. В Прокурорската колегия бих подходил с уважение към професионалната самостоятелност на прокурорите и следователите. Задачата на кадровия орган е да осигури условия за компетентна работа и да оценява резултатите по ясни критерии.
- Застъпвате идеи, които не е ясно дали ще можете да реализирате. Преди дни медийни публикации, без да назовават източниците си, съобщиха, че „Прогресивна България“, която Ви е номинирала, ще оттегли подкрепата си заради необходимостта от компромиси при разговорите с ПП-ДБ.
- Информацията остана без назован източник. Какъвто и да е развоят, за мен е важно Народното събрание да успее да проведе избора с необходимото мнозинство. Аз съм кадър на съдебната система и искам органът, който я администрира, пълноценно да упражнява конституционните си правомощия. Още при обявяването на кандидатурата ми през септември, преди изслушването, депутати от „Продължаваме промяната“ публично заявиха, че няма да ме подкрепят. Смятам, че оценката за един кандидат трябва да се основава на професионалната му биография, концепцията и отговорите му. Тогава уведомих представители на номиниралата ме парламентарна група, че ако личността ми се окаже непреодолима пречка за постигане на необходимото мнозинство, съм готов да се оттегля. Изборът на работещ ВСС е по-важен от участието на който и да е отделен кандидат.
- Какъв отговор получихте?
- Че номинацията не е гаранция за избор и че за подкрепа следва да се говори след представянето на концепциите и изслушването. Това е логичният подход. Застанал съм пред народните представители с близо 21 години работа в съдебната система, с преподавателски опит, конкретни предложения и хилядите прокурорски и съдебни актове, в чието постановяване съм участвал. Нямам притеснения за работата си и съм готов да отговарям на конкретни въпроси за нея. С поведението си не съм давал повод да бъда обект на нерегламентирано влияние. Не съм поемал ангажименти към политически лица как ще гласувам, ако бъда избран. Правото на Народното събрание да излъчи половината от изборните членове на ВСС не означава право на политически контрол върху решенията им. Независимостта на ВСС започва от независимостта на неговите членове. Той няма как да защитава магистратите от натиск, ако членовете му са обвързани със задкулисни партийни договорки, икономически зависимости или криминални групи за влияние. Наред с решаването на кадровите проблеми стои задачата да бъде възстановено общественото доверие. То изисква решения, чиито мотиви могат да бъдат защитени публично.
- Споменахте групите за влияние. Какво трябва да направи ВСС, за да не остане тази тема само предмет на публични спорове?
- Всеки конкретен сигнал трябва да получава проверка според компетентността на съответния орган и ясен отговор. ВСС трябва да изяснява обстоятелствата, които имат значение за кадровите и дисциплинарните му решения. Не може да замества разследващите органи, но не може и да оправдава собственото си бездействие с тяхната работа. Засегнатият трябва да има възможност да се запознае с твърденията и да отговори. Един слух не може да е достатъчен за решение срещу магистрат. Но и неудобният въпрос не бива да се подминава заради положението на човека, когото засяга. За мен доверието се възстановява с установени факти и последователни действия.
- Казвате, че нямате притеснения за съдебните актове, в чието постановяване сте участвали, но през последните дни Ваши произнасяния започнаха да се коментират в медиите. Гледате ли на тях като на компромати?
- Не, разбира се. Съдебните актове могат да бъдат обсъждани и критикувани. Важно е обаче да бъдат представяни точно. След изслушването ми журналистически разследващ сайт публикува твърдение, че съм излъгал депутатите относно разглеждането на искания на бившия и. ф. главен прокурор за възобновяване на наказателни дела след изтичането на шестмесечния срок. Проверих посочените дела и се оказа, че публикацията е невярна. Същественото е кога е постъпило искането, а не кога съдът се е произнесъл. По цитираните дела исканията бяха постъпили преди изтичането на срока. Единственото искане, с което нашият състав е бил сезиран след този срок, е оставено без разглеждане. Същия ден народен представител от „Продължаваме промяната“, без да споменава името ми, заяви в национален ефир, че съм излъгал депутатите. Изпратих на Правната комисия всички цитирани съдебни актове, потвърждаващи думите ми, за да може твърдението да бъде проверено по документите. Всяко съдебно решение има мотиви, които обясняват изводите на състава. Те подлежат на критика, но поставянето им в друг контекст и манипулативното им представяне вече е въпрос на журналистическа етика. Готов съм да отговоря на всеки конкретен въпрос за работата си. Очаквам същата точност и от тези, които я коментират.
- Една от публикациите твърди, че сте участвали в „спасяването“ на бившия и. ф. главен прокурор Борислав Сарафов, тъй като сте потвърдили отказа на специалния прокурор да го разследва. Какъв е Вашият отговор?
- Бях докладчик по това дело и заставам зад мотивите на съдебния състав. Потвърдихме определението на Софийския градски съд, с което жалбата срещу разпореждането на специалния прокурор е оставена без разглеждане. Важно е да се разбере какъв въпрос решавахме. По същите твърдения за незаконно заемане на поста след изтичането на шестмесечния срок вече е имало отказ да се образува досъдебно производство, потвърден от две съдебни инстанции. Законът допуска образуване на производство при установени нови обстоятелства. В повторния сигнал обаче такива не бяха изложени. Посочен беше друг текст от Наказателния кодекс, но различната правна оценка на едни и същи факти не ги превръща в нови. Затова произнасянето ни беше по допустимостта на жалбата. Възможността за образуване на досъдебно производство при нови обстоятелства остава предвидена в закона. Да се нарича това нечие „спасяване“, подменя съдържанието на съдебния акт. Името на човека в преписката не променя правилата, по които съдът е длъжен да се произнесе.
- Какво от този разговор за кадрова политика засяга човека, който чака делото му да приключи?
- За него има значение преписката му да не стои без движение, делото да не се отлага заради организационни пропуски и произнасянето да е разбираемо. Той не е длъжен да познава вътрешните процедури на съдебната власт, за да получи навременно и качествено правосъдие. Когато ВСС решава за свободни места, натовареност или административни ръководители, трябва да мисли за тези последици. Всяко кадрово решение стига до работата по конкретни дела. Затова успехът на Съвета трябва да се измерва и с това дали създава условия хората да получават правосъдие в разумен срок.
- И все пак, оптимист ли сте, че избор на нов ВСС ще има и че този орган незабавно ще заработи ефективно?
- Това зависи от народните представители и способността им да постигнат необходимото мнозинство. Надявам се да успеят, защото кадровият блокаж в съдебната система трябва да бъде преодолян възможно най-бързо. При изслушванията се видя, че кандидатите познават проблемите и предлагат решения. Добрите предложения от различните концепции могат да бъдат обединени в обща програма с ясни приоритети. ВСС е колективен орган, тоест резултатът зависи от общите решения и последователността при изпълнението им. Време за губене няма. Зад забавените конкурси и атестации стоят колеги, които с години чакат професионално развитие, и съдилища и прокуратури, които трябва да работят пълноценно. Последиците се усещат и от гражданите, които очакват своевременно правосъдие. Ако бъда избран, ще отстоявам предложенията си и ще подкрепям добрите решения на колегите. Работата ни трябва да се оценява по решените проблеми и изпълнените ангажименти.
Стефан Милев е кандидат за член на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание. Има близо 21 години професионален опит като прокурор и съдия. Работил е в Софийската районна и Софийската градска прокуратура, бил е заместник-районен прокурор на София и изпълняващ функциите председател на Софийския районен съд. Съдия е в Софийския градски съд, а от 2023 г. е в Софийския апелативен съд. Автор е на монографията “Бързото производство по НПК” и на научни статии по въпроси на наказателния процес. Той е дългогодишен преподавател в Националния институт на правосъдието, включително в подготовката на младши прокурори. Кандидатурата му е подкрепена от чл.-кор. проф. Борис Велчев, проф. Маргарита Чинова, проф. Атанас Симеонов и проф. Огнян Герджиков. Националният институт на правосъдието е удостоверил преподавателската му дейност и участието му в обучения на магистрати през периода 2009-2025 г.
Автор: Александър Ботев,
Още новини в категория България
Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news
Още от България
