НБ „Иван Вазов“ в Пловдив пази проекти, застрашени от събаряния

Главният библиотекар Петко Георгиев сравни графитите с монументалното изкуство

Графитите са социален феномен, който стои на ръба, но често носи и порив за изкуство. Това посочи Петко Георгиев, главен библиотекар в Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив, в интервю за Plovdiv24.bg. Той коментира дали може да се направи съпоставка между монументалното изкуство и съвременните графити.

Според Георгиев графитите са израз на желание на анонимни хора да оставят следа и да създадат нещо. Той добави, че напоследък се виждат автори, които излизат от анонимността и работят с техниката по-зряло. По думите му те създават и стойностни творби, включително върху обществени и най-често жилищни сгради, като подобни примери има из цяла България.

Петко Георгиев: графитите не са непременно лошо явление

Петко Георгиев отбеляза, че графитите често са посветени на националното и на водещото българско начало. Според него това означава, че явлението не е непременно негативно.

Той подчерта, че поривът към изкуство очевидно остава. Георгиев посочи и контраст с миналото, като отбеляза, че днес този порив не е партиен. По думите му графитите могат да бъдат оценени положително, когато не са безвкусни и когато не се правят за сметка на чистото пространство върху „прекрасна сграда“.

Колекцията в пловдивската библиотека: монументални проекти от 50-те до 70-те

В НБ „Иван Вазов“ се съхранява внушителна колекция от монументални проекти. Те са свързани с пловдивската монументална група, която е работила през 60-те и 70-те години, както и в края на 50-те. Георгиев посочи, че това са силни имена в българската живопис и монументалното изкуство, оставили значимо наследство.

Той допълни, че създаването на произведения за големи пространства е било дълъг и сложен процес. В част от проектите присъства идеологията на социалистическото време. В други по-силно личи творческата мисъл и поривът на авторите.

Георгиев обясни, че проектите са минавали през комисия, в която са участвали изкуствоведи, художници и партийни дейци. Според него именно това е сред причините част от проектите да останат нереализирани, тъй като не са били одобрени.

„Пластове от града“ под риск и дигитален достъп до проектите

Петко Георгиев изрази позиция, че монументалните творби са пластове от града, които постепенно губим. Той добави, че подобни мащабни проекти са били по правило държавна собственост. По думите му все пак има и примери в частни сгради, тъй като това е било модно течение, но при собственици с културно-политическа ангажираност.

Георгиев предупреди, че в Пловдив има монументални творби, които са под голяма заплаха заради бързото събаряне на сгради и новото строителство. Той посочи, че би било добре такива произведения да се опишат с фотограф, за да не изчезнат безследно. Като паралел Георгиев даде примера с кованите врати от 20-те и 30-те години, които според него вече безвъзвратно си отиват.

Достъпът до част от монументалните проекти е възможен и онлайн. По думите на Георгиев всеки може да ги види през сайта на библиотеката чрез дигиталната библиотека. Той добави, че след ремонт проектите се съхраняват в по-добре организирано пространство, включително с нови шкафове. Според него това е важно, защото дори да се случи нещо с оригиналите или с изпълнението на самите творби, проектите остават в библиотеката и биха могли да бъдат реализирани отново.

Още новини в категория Новини от Пловдив