Онкологът Валентин Иванов: Прегледите след 30 спасяват гърди

КОЦ-Пловдив описва график за профилактика и ключови симптоми.

Най-младата пациентка на д-р Валентин Иванов е била на 22 години, а най-възрастната – на 100. Началникът на Отделението по хирургична онкология на База I на Комплексен онкологичен център – Пловдив подчертава една повтаряща се закономерност. Ракът на гърдата може да засегне всяка възраст. Шансът за успешно лечение обаче расте, когато откриването е навременно.

По думите му жените най-често стигат до кабинет, след като сами напипат бучка или забележат промяна в гърдата. Тогава заболяването не винаги е в ранен стадий. Иванов призовава да не се чака симптом. Според него са нужни редовни профилактични прегледи и подходящи образни изследвания. Той уточнява, че прегледите трябва да са при специалист с опит в диагностиката и лечението на заболяванията на млечната жлеза.

Кога да започне профилактиката и какво се следи

Д-р Иванов посочва, че при младите жени случаите са по-редки. Те прогресивно се увеличават след 40-ата година. Най-голям дял от диагнозите е след 50-годишна възраст.

По препоръката му профилактиката трябва да се съобразява с възрастта и индивидуалния риск. Той препоръчва прегледите да започнат от 30-годишна възраст. Подходът включва преглед и ехограф всяка година.

След 40 години се преминава към преглед веднъж годишно. Мамографията е на всеки две години. При необходимост се добавя и ехография на млечните жлези.

При жени с повишен риск проследяването започва по-рано. То включва и специфични изследвания. Хирургът подчертава, че най-важното е да не се пренебрегва нищо ново в гърдата, независимо от възрастта.

Генетика, митове и рискови фактори

Наследствеността има съществено значение при част от случаите, казва Иванов. Той описва ситуации, при които заболяването се среща в няколко поколения в семейството. Това може да насочва към генетична предразположеност.

Според него около 5–10% от случаите се свързват с наследствени патогенни варианти. Най-известните са в гените BRCA1 и BRCA2. Те носят повишен риск от рак на гърдата и от други злокачествени заболявания. При съответни показания се препоръчват генетична консултация и изследване.

Иванов обяснява, че откриването на такъв вариант може да повлияе на избора на лечение. Може да промени и профилактичните мерки и проследяването. Това важи за пациентката и за близките ѝ. Когато единият родител е носител, всяко биологично дете има 50% вероятност да наследи варианта. Това не означава, че непременно ще се разболее. При установен вариант се изготвя индивидуален план за наблюдение.

Хирургът посочва и най-опасното поведение, което среща. Това е самолечението и доверието към хора без медицинска квалификация, които предлагат алтернативни методи вместо доказано лечение. Според него така се губи време за точна диагноза и старт на терапията.

Като доказани фактори, които имат значение за риска, Иванов изброява употребата на алкохол, наднорменото тегло и недостатъчната физическа активност. Той уточнява, че това важи особено след менопаузата. Здравословното тегло, движението, балансираното хранене и ограниченият алкохол не гарантират, че болестта няма да се появи. Но намаляват част от рисковите фактори.

Модерното лечение и симптомите, които не търпят отлагане

По думите на Иванов лечението през последното десетилетие се е променило във всички направления. Той включва хирургия, лъчелечение и системна терапия. Подходът е по-прецизен и индивидуализиран. Съобразява се със стадия и с биологичните характеристики на тумора.

В хирургията целта е гърдата да се запази, когато това е онкологично безопасно. Иванов посочва, че органосъхраняващите и онкопластичните операции позволяват отстраняване на тумора със съхранена или възстановена форма на гърдата. Мастектомията остава необходима при определени клинични ситуации. Изборът зависи от размера и разпространението на тумора, съотношението му към гърдата и други фактори.

Той допълва, че има по-щадящи подходи и при лимфните възли в подмишницата. При подходящо подбрани пациентки може да се избегне ненужно отстраняване. Това намалява риска от лимфедем (оток на ръката).

Иванов отчита напредък и в системното лечение. Той посочва химиотерапия, хормонална и таргетна терапия, а при определени показания и имунотерапия. При част от пациентките предоперативната терапия значително смалява тумора. Понякога в оперативния материал не се открива инвазивен тумор. Това може да промени хирургичния подход.

Хирургът подчертава, че решенията стъпват на точна образна и патоанатомична диагностика. Те зависят и от правилното стадиране. Тактиката се определя от мултидисциплинарен екип, който обсъжда всеки случай поотделно.

Сред симптомите, които не бива да се пренебрегват, Иванов изброява новопоявила се бучка или уплътнение. Той добавя промяна във формата или контура на гърдата, хлътване на кожата и вид на портокалова кожа. Включва и промени или хлътване на зърното, кървав секрет и увеличени лимфни възли в подмишницата. Тези признаци не означават непременно рак, уточнява той. Но причината трябва да се изясни с преглед и изследвания.

Иванов дава и пример от практиката си. Той разказва за успешна операция на 100-годишна жена с карцином на гърдата, която се е прибрала у дома в добро общо състояние. Изводът му е, че възрастта сама по себе си не трябва да е единственият фактор при решение за лечение. Всяка пациентка се оценява индивидуално, включително по общо състояние и очаквана полза.

Съветът му към читателите е да не се страхуват от профилактичните прегледи. И да не отлагат консултация при съмнителен симптом. Според него ранното откриване и навременното лечение дават по-добри възможности за успех.

Още новини в категория Новини от Пловдив