Пловдив изследва самурайски меч и следите на Ямадзава

Монографията „Първият самурай“ се представя на 3 ноември в Базиликата.

Японски офицер от императорската армия, Сейго Ямадзава, достига до българска земя по време на Руско-турската освободителна война и остава в историята като един от първите японци, стъпили в България. Днес неговата биография отваря нова линия към Пловдив, където в Регионалния исторически музей се пази японски самурайски меч уакизаши от XVII век.

Историята и загадките около Ямадзава и меча са във фокуса на монографичното изследване „Първият самурай“ на Иван Ботев и Атанас Владиков. Книгата ще бъде представена на 3 ноември в Епископската базилика в Пловдив, а Иван Ботев разказва пред TrafficNews какво показват архивите и къде остават въпросите.

Как Япония изпраща Ямадзава към руската армия

Иван Ботев посочва, че присъствието на Ямадзава на Балканите е свързано с модернизацията на Япония след Реставрацията Мейджи през 1868 г. По думите му японското правителство изпраща офицери в чужбина, за да изучават организацията и тактиката на западните армии.

Според изследването Ямадзава има международен опит. През 1871 г. е изпратен в Съединените щати. По-късно продължава обучение и служба във Франция. Когато през 1877 г. избухва войната, японските власти решават да го изпратят като военен наблюдател към руската армия.

В монографията авторите представят японски архивни документи за мисията. Ботев откроява телеграма от 27 април 1877 г. и кореспонденция за прикрепянето му към руското командване. Според документ от 30 юни 1877 г. Ямадзава пристига в Главната квартира и е приет от главнокомандващия великия княз Николай Николаевич. По тези сведения японският офицер получава значително внимание от руското командване.

Ролята край Плевен: документи, отличия и предпазливи изводи

Ботев подчертава, че Ямадзава не пристига като самостоятелен доброволец. Той е с официална мисия. Японските документи обаче съдържат сведения, че дейността му вероятно не се ограничава до наблюдение.

По думите му в архивите има данни за присъствието на Ямадзава сред действащи руски части. Описано е поведение под артилерийски огън и е отбелязана храброст. Авторите съпоставят тези сведения с хронологията на бойните действия. Като най-вероятни епизоди са разгледани Третата атака при Плевен през септември 1877 г. и последвалите операции при Горни Дъбник през октомври.

Изследването обаче прави важно уточнение. Според авторите има документални следи за присъствието му в бойна среда. Засега липсва документ, който категорично да установява в коя атака участва или какво подразделение командва. Затова изводите са представени като аргументирана реконструкция, а не като окончателно доказан факт.

Като силен индикатор за оценено участие Ботев посочва отличията, документирани в японските архиви. Сред тях са руският орден „Свети Владимир“ IV степен с мечове и бант, руско възпоменателно военно отличие и румънският медал „Преминаване на Дунав“.

Като независимо руско свидетелство е посочен дневникът на руския офицер Михаил Александрович Газенкампф, който се среща с Ямадзава през юни 1877 г. Според описанието му японският офицер е сериозен и спокоен, а впечатленията съвпадат с характеристиките в японските документи.

Мечът в Пловдив: произходът е ясен, собственикът остава хипотеза

В Регионалния исторически музей в Пловдив се съхранява автентичен японски къс меч уакизаши, изработен през XVII век. В изследването авторите работят и с експертно становище на Робърт Хюз, специалист по японски мечове и бивш преподавател в университета „Тойо“ в Токио. Според анализа мечът е свързан с ковашката традиция Едо Ишидо, а острието може да се отнесе към втората половина на XVII век.

По острието има надпис, предаван като Бушу-джу Ишидо Хата Торен. Ботев обяснява, че „Бушу-джу“ насочва към областта Бушу, която включва района на днешно Токио. „Ишидо“ обозначава школа в ковашкото изкуство. Според експертния анализ надписът сочи майстора Хата Морихиса, известен по-късно като Торен. Посочено е, че приема монашески статус през 1676 г., което помага острието да се датира вероятно след тази година.

Връзката между меча и Ямадзава остава предположение. Авторите подчертават, че няма документално доказателство, че конкретният меч е бил негова собственост.

За музейната история на предмета Ботев казва, че мечът първоначално е бил във фонда на Археологическия музей в Пловдив като „генералска сабя“ с инвентарен номер 94. По-късно японски изследователи и специалисти помагат за разпознаването му като японски уакизаши. Споменати са посещенията на Йоичи Мацумото през 2001 г. и на Юко Накаджима през 2005 г. През 2011 г. майсторът на бойните изкуства Гензан Такемура разглобява меча и заснема надписа, което подпомага идентификацията.

Как мечът е попаднал в България остава открит въпрос. В книгата е обсъдена хипотезата, че Ямадзава може да го е оставил като символичен дар или спомен на военни власти, на фона на ролята на Пловдив като административен и военен център след Освобождението. Авторите изрично подчертават, че това е хипотеза, а не установен факт.

Ботев добавя и още един детайл от архивите. В японски документ се споменава, че Ямадзава не е бил единственият японец в руската Главна квартира през 1877 г. Посочен е и Ямамото Кийотака, пристигнал заедно с него. Това разширява темата към по-ранните контакти между Япония и Европа, но не дава пряка връзка с конкретния меч.

Още новини в категория Новини от Пловдив