Убийството на Илиян Филипов връща страха в българския футбол

По данни на източника над 200 души са убити за 35 години

Поръчковото убийство на Илиян Филипов, бизнесмен и президент на Ботев (Пловдив), отново извади на преден план дългогодишната връзка между част от футболните среди и организираната престъпност у нас.

Филипов е бил застрелян в края на септември 2024 г. пред дома си в комплекс „Олимпик“ в Пловдив. Нападателят го е изненадал след мача от Лигата на нациите между България и Естония и го е убил с точен изстрел в главата.

Смъртта му е описана като поредния тежък удар по българския футбол. Твърди се, че през последните 35 години над 200 души, свързани с футболните среди, са загубили живота си при поръчкови атентати, разчистване на сметки и конфликти за преразпределение на т.нар. черно тото.

Пловдивската линия: ВИС и поредица от убийства

Поставен е силен акцент върху Пловдив като град с дълга поредица от покушения срещу фигури около футбола. Според описаното началото е през 90-те години с бившия борец Георги Калапатиров – Жоро Италианеца, свързан с управлението на Локомотив (Пловдив) през фирмата „Мултиспорт“ и структури около ВИС-1.

Посочва се, че на 6 април 1995 г. Калапатиров е бил застрелян със снайпер. Само 20 дни по-късно край нощен клуб „Мираж“ е бил убит и босът на ВИС Васил Илиев.

По-късно е споменат и Георги Проданов, описан като наследник на Калапатиров в Локомотив. Той е загинал при катастрофа по пътя към София, като експертизата е установила прерязани спирачни маркучи.

Припомня се и убийството на Петър Петров – Патерицата, който е бил в управата на Ботев. Твърди се, че през март 1998 г. той е бил разстрелян с автомат пред дома си, както и че се смята, че причината е свързана с международен наркотрафик.

2002–2005: фигури от ВИС, „Мултигруп“ и СИК

Изброени са и поредица случаи извън Пловдив. Сред тях е взривяването през януари 2002 г. на Димитър Димитров – Маймуняка, свързван с Беласица и Хебър, чрез бомба в пощенска кутия в София.

Споменава се и убийството на Илия Павлов през март 2003 г., като той е представен като президент на „Мултигруп“ и фигура, която през 90-те е притежавала ЦСКА, а по-късно и Черно море. Павлов е бил убит пред офиса си ден след свидетелстване по делото за убийството на премиера Андрей Луканов.

Отделно е описана кървавата 2004 г. около кръга на Славия, като са посочени три случая:

• взривяването на Стоил Славов в асансьор,
• разстрелът през юли 2004 г. на Милчо Бонев – Бай Миле в ресторант „Славия Гарден“ от мнима група на ОМОН,
• убийството на Дмитрий Минев – Руснака със снайпер през октомври същата година.

Припомнен е и разстрелът на Георги Илиев, описан като бос на ВИС-2 и свързан с шампионската титла на Локомотив (Пловдив) през 2004 г. Той е бил убит на 25 август 2005 г. в Слънчев бряг.

От отвличания до черно тото и чужди собственици

Проследено е и прехвърлянето на риска от убийства към други тежки престъпления. Като пример е дадено отвличането през май 2008 г. на президента на Литекс (Ловеч) Ангел Бончев от групата „Наглите“, както и последвалото отвличане на съпругата му Камелия след предаването на откуп от 1,5 млн. евро. Твърди се, че Бончев е държан 50 дни и е бил подложен на изтезания.

Посочен е и разстрелът на президента на Рилски спортист Юри Галев през юни 2010 г. при засада край Самоков, като той е починал 11 дни по-късно в „Пирогов“.

В частта за черното тото са цитирани експертни оценки, според които в определени периоди всеки 15-и мач у нас е бил с предварително уреден изход. Като пример за опит за осветляване е посочено убийството през 2012 г. в София на Йордан Динов, представен като представител на базиран в чужбина букмейкър, който е алармирал за съмнителни залози около мач между Локомотив (Пловдив) и Левски.

Накрая е отбелязано и присъствието на чуждестранни собственици с проблемен профил, като са споменати руският бизнесмен Михаил Черной (с 10-годишна забрана за влизане в България поради заплаха за националната сигурност) и Антон Зингаревич като последен собственик на Ботев (Пловдив), чийто престой според текста е довел до финансов колапс.

Заключава се, че въпреки предупреждения от Европейския съюз и доклади за инфилтрация на организираната престъпност в спорта и политиката, голяма част от поръчковите убийства на футболни президенти през последните десетилетия остават неразкрити, а извършителите и поръчителите – ненаказани.

Още новини в категория Новини от Пловдив