Жегата удря най-силно бедните българи: Работа навън, дом без климатик и квартали от бетон

Екстремните горещини вече се превръщат в „лятна енергийна бедност“ – най-уязвими са хората с ниски доходи, които работят на открито, живеят в лошо охладени жилища и разчитат на обществен транспорт без гарантирана климатизация.

Жегата не е „еднаква“ за всички. Горещите вълни удрят по-тежко хората с ниски доходи. Причините са конкретни и измерими. Работа на открито, жилища без охлаждане и по-малък достъп до надежден транспорт. Така високите температури се превръщат в социален риск.

По думите на Зорница Спасова, главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерството на здравеопазването, „бедните хора са на фронтовата линия“ на климатичните промени. Тя работи от години по темата за влиянието на затоплянето върху здравето.

Нископлатен труд на открито: рискът е ежедневие

Хората в по-ниските социални групи често са нискоквалифицирани. Те по-рядко имат търсени умения. Това ги насочва към най-нископлатените работни места.

В много случаи тези работни места са на открито. Строителство, селско стопанство, част от търговията и добивната промишленост. Според данните, цитирани в текста, всеки шести работещ у нас упражнява дейност на открито. Това означава пряко излагане на екстремни горещини и други явления, които зачестяват.

По данни на НСИ за първото тримесечие на 2026 г. около 60 000 души работят в сектор „селско, горско и рибно стопанство“. В добивната промишленост са около 17 000 души. В строителството – над 140 000. Именно в тези сектори се отчитат и едни от най-ниските възнаграждения.

Другият проблем е икономически. Ако няма мерки за адаптация към климатичните промени, производителността на труда на открито може да намалее с 10–15% до края на века в България. Това би засегнало стотици хиляди работещи.

Дом без климатик: новата „лятна енергийна бедност“

Втората голяма причина е жилищната среда. Бедните българи по-често живеят в домове без добра климатизация. Често няма и енергоспестяващи мерки. Така жегата не свършва с края на работния ден.

Делът на домакинствата с климатик в България е 68%. Проучване показва, че над 52% от семействата в селата също вече имат климатик. Но остава група с много ниски доходи, за която климатикът е недостъпен. Това ограничава възможността за нормално възстановяване и сън в горещите периоди.

Според експерта вече е време да се използва понятието „лятна енергийна бедност“. С нарастващите температури охлаждането става базова нужда, а не удобство.

Бетонни квартали и транспорт „на късмет“

Особено уязвими са т.нар. „градски бедни“. Те често живеят в панелни комплекси. Там зеленината е ограничена, а бетонът доминира. Това засилва ефекта на градския „топлинен остров“. Температурите остават високи и вечер.

Към това се добавя и зависимостта от обществен транспорт. Хората с по-малко пари по-често пътуват с автобуси и влакове. В горещините климатикът в превозните средства често е въпрос на късмет.

Затоплянето носи и енергиен натиск. Очаква се търсенето на енергия за охлаждане да расте. Цитирана е оценка за увеличение на потреблението на електроенергия с 10,7% при сценарий на затопляне с 4°C. Това може да удари най-силно домакинствата, които и сега трудно покриват разходите си.

Жегата вече не е само метеорологична новина. Тя се превръща в тест за пазара на труда, градската среда и социалната политика. И най-тежко го плащат хората, които имат най-малко буфери – финансови, жилищни и здравни.

Още новини в категория Позиция