Милионите на Дурмушеви: Дългът, който стана собственост и как чрез различни финансови схеми семейството придоби ПФК „Арда“

Разследване на заемите, капитализацията, прехвърлянето на „Арда Инвест“ и милионите, които остават без публична разбивка. Две истории, които на пръв поглед нямат нищо общо

Едната история започва с футболен клуб.

Другата — с отпадъчни води.

И двете водят към една и съща бизнес фамилия — Дурмушеви.

В центъра на първата стои ПФК „Арда“ и един въпрос, който все още няма пълен публичен отговор:

Как дълг от 5,808 млн. лв. се превръща в собственост, а след това контролът върху клуба стига до структурата на семейство Дурмушеви?

В центъра на втората стои „ИК Наталия“ — дружество, което според публичните регистри е собственост на Рамадан, Мелят и Яшар Дурмушеви и развива търговия с химични вещества и продукти. Към 2026 г. вписаният му капитал е 45 000 лв.

Но около предприятието има и сериозен екологичен въпрос.

Не защото можем да кажем, че то е „един от най-големите замърсители“ — официалните данни, които проверихме, не позволяват такова категорично заключение.

А защото официалните документи показват нещо много конкретно:

отпадъчните води от производството са толкова специфични и натоварени, че значителна част от тях се транспортират със специализирани автомобили чак до София.

И тук започва истинското разследване.

5,596 млн. лв. към „Арда“ — преди Дурмушеви

Преди семейството Дурмушеви да поеме контрола върху „Арда“, клубът вече е бил поддържан с милиони.

Кредиторът е „Кристална вода“ АД, ЕИК 200133700.

На 1 юли 2019 г. е сключен договор за заем.

Следват 19 допълнителни споразумения.

Парите са отпускани на множество траншове.

Сред тях са поредица от плащания по 400 000 лв., последвани от още средства през 2020 и 2021 г.

В регистърната документация са описани всички траншове:

400 000 лв. по първия договор;

още 400 000 лв. през август 2019 г.;

още 400 000 лв. през септември;

400 000 лв. през октомври;

400 000 лв. през ноември;

400 000 лв. през декември;

400 000 лв. през януари 2020 г.;

150 000 лв. през февруари;

400 000 лв. през март;

400 000 лв. през април;

307 000 лв. през май;

103 000 лв. през юни;

103 000 лв. през юли;

следват 281 000, 196 000, 192 000, 204 000, 257 000 и 203 000 лв. през 2021 г.

Общата главница:

5 596 100 лв.

Към нея:

211 900 лв. лихви.

Общо:

5 808 000 лв.

Тези числа не са журналистическа оценка. Те са описани в регистърната документация за непаричната вноска в капитала на „Арда“.

Как дългът се превръща в собственост?

Това е един от най-важните въпроси в цялата история.

На 23 август 2021 г. Общото събрание на „Арда“ решава вземането на „Кристална вода“ да бъде внесено като непарична вноска в капитала.

Тоест клубът вече не дължи същите тези пари като обикновен заем.

Дългът е превърнат в капитал.

„Кристална вода“ получава:

5808 акции по 1000 лв.

или:

5 808 000 лв. капитал.

Оценката на непаричната вноска е извършена от вещи лица в рамките на процедурата пред Търговския регистър.

Тук трябва да се зададе въпросът, който липсва от публичния разговор:

Как точно един дълг се превръща в собственост?

И още:

Кой е кредиторът?

Защо кредиторът избира капитализация вместо връщане на парите?

Как е определена стойността на акциите?

Каква е икономическата цена на придобития контрол?

Как впоследствие този пакет стига до „Арда Инвест“?

Самата капитализация е законова корпоративна операция.

Но когато говорим за 5,808 млн. лв., това вече не е техническа подробност.

Това е сърцевината на собствеността върху клуба.

От „Кристална вода“ до „Арда Инвест“

Днес регистърната картина е различна.

„Арда Инвест“ държи 99,49% от ПФК „Арда“.

Ана Боянова Дурмушева е посочена като действителен собственик.

Но „Арда Инвест“ не започва като милионна компания.

Дружеството е създадено с капитал:

1000 лв.

И първоначално е свързано с Ахмед Моллахасан.

След това собствеността се променя.

На 20 октомври 2023 г. Ана Дурмушева става собственик на „Арда Инвест“.

Така се стига до днешната корпоративна конструкция:

Ана Дурмушева

↓

„Арда Инвест“

↓

99,49% от ПФК „Арда“

Но остава един фундаментален въпрос:

Какво точно е платено, за да бъде придобит този контрол?

Номиналният капитал на „Арда“ не означава автоматично, че купувачът е платил същата сума.

Можело е да има продажба на друга цена.

Можело е да има прихващане.

Можело е да има поемане на задължения.

Можело е да има заем.

Можело е да има комбинация от операции.

Но без договора и счетоводната следа обществото не може да види икономическия механизъм на придобиването.

Яшар Дурмушев: човекът, който според Моллахасан поема финансирането

Тук идва и публичното свидетелство на Ахмед Моллахасан.

През 2023 г., когато обявява излизането си от „Арда“, Моллахасан посочва, че Яшар Дурмушев е поел изцяло финансирането на отбора.

Още през юли същата година Моллахасан говори за това, че по-голямата част от издръжката е поета от Дурмушев.

Това е важно свидетелство.

Но то не отговаря на другия въпрос:

В каква счетоводна форма са дадени парите?

Заем?

Спонсорство?

Авансово финансиране?

Плащане от „ИК Наталия“?

Плащане от „ЯД-Ойл“?

Плащане лично от Дурмушев?

Или комбинация?

Точно тук документите трябва да говорят.

„ИК Наталия“: фирма с реален бизнес и много въпроси

„ИК Наталия“ не е дружество без дейност.

Публичните регистри го показват като действаща компания с основна дейност търговия на едро с химични вещества и продукти.

Към момента собствеността е разпределена между:

Рамадан Яшаров Дурмушев — 33,33%

Мелят Сюлейманова Дурмушева — 33,33%

Яшар Рамаданов Дурмушев — 33,33%.

Управители са Яшар и Рамадан Дурмушеви. Компанията има и значителен персонал.

Финансовата история показва растеж.

Според публично агрегирани отчетни данни приходите са:

9,373 млн. лв. през 2019 г.

10,579 млн. лв. през 2020 г.

а след това бизнесът продължава да се разраства.

Това е реална индустриална дейност.

И точно затова въпросът за произхода и движението на капитала е толкова важен.

Не става дума за фирма без никакъв оборот.

Става дума за бизнес, който оперира с химически продукти и милиони левове оборот.

Следователно всяка връзка между този бизнес и футболния клуб трябва да може да бъде видяна в счетоводните документи.

27 000 кубика отпадъчни води до София

Тук историята прави неочакван завой.

Veolia публикува специален казус за „ИК Наталия“.

Според него предприятието произвежда отпадъчни води при преработката на соапщок.

И количествата са огромни:

27 000 м³ отпадъчни води годишно

Това е приблизително 27 милиона литра.

Но количеството не е единственият въпрос.

Veolia посочва и:

820 тона ХПК годишно

ХПК — химичната потребност от кислород — е показател за органичното замърсяващо натоварване.

Veolia описва водите като силно замърсени, с високи концентрации на pH, ХПК, сулфати и суспендирани вещества.

И тогава идва най-интересното:

собствената пречиствателна станция на предприятието се оказва недостатъчна след разширяването на производството.

Решението?

Отпадъчните води се транспортират със специализирани транспортни средства:

от Кърджали до София.

След това се заустват в столичната канализационна мрежа.

Veolia посочва, че ПСОВ „Кубратово“ има достатъчен капацитет да приеме и пречисти тези води.

Това е напълно различна картина от представата за малко местно предприятие.

Говорим за 27 000 кубически метра годишно.

И тук идва неудобният въпрос

Защо?

Защо производствено предприятие в Кърджали трябва да транспортира десетки хиляди кубически метри отпадъчни води до София?

Как се измерва всяка цистерна?

Кой удостоверява количеството?

Кой удостоверява съдържанието?

Кой плаща транспорта?

Как се осчетоводяват тези услуги?

Как се сравняват произведените количества със заявените количества отпадъчни води?

И най-важното:

Има ли независима проверка дали отчетените количества отпадъчни води съответстват на реално произведените и транспортирани количества?

Това вече не е само екологичен въпрос.

Това е и данъчен и счетоводен въпрос.

Какво показват проверките за водата?

Тук фактите трябва да бъдат разграничени много внимателно.

През 2024 г. при сигнал за измряла риба в язовир „Студен кладенец“ Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ извършва проверка.

В района са открити множество умрели риби и зеленикав оттенък на водата.

Проверено е и предприятието на „ИК Наталия“.

Официалният документ установява, че отпадъчните води от производството се транспортират до ПСОВ в София и че заустването в градската ПСОВ на Кърджали е преустановено.

Но същият официален документ казва още нещо изключително важно:

при проверката не е установен нерегламентиран точков източник на замърсяване в язовира.

И най-вероятната причина за измирането на рибата според анализа е кислороден дефицит в комбинация с висока температура, високо pH и развитие на фитопланктон.

Следователно не може от този случай да се заключи, че „ИК Наталия“ е причинила измирането на рибата.

Но остава друг факт:

държавните органи са проверявали предприятието именно в контекста на сигнал за екологичен проблем, а производството генерира отпадъчни води с много високо замърсяващо натоварване.

Дурмушев отрича вина

През 2022 г. Яшар Дурмушев публично отхвърля твърденията, че отпадъчните води на предприятието са причинили измирането на риба в язовир „Студен кладенец“.

Пред БНР той заявява, че отпадните води от предприятието не са причина за измирането на рибата.

В местни медии Дурмушев е цитиран и с твърдението, че водите се транспортират и неутрализират извън област Кърджали.

Това е неговата позиция.

И тя трябва да бъде включена във всеки сериозен журналистически текст.

Но какво става с отчетността?

Тук се срещат двете истории — финансовата и екологичната.

От една страна имаме компания с милиони оборот и сложна индустриална дейност.

От друга — имаме футболен клуб, в който се появяват милиони под формата на заеми, капитализация, „търговски заеми“ и други приходи.

И между тях стои една важна празнина:

не е публично изведен пълният финансов мост между семейния бизнес и футбола.

Няма публично показан документ, който да доказва, че „ИК Наталия“ е дала конкретна сума на „Арда“.

Няма доказан публичен документ, че „ЯД-Ойл“ е финансирала клуба.

Но има публично свидетелство от Моллахасан, че Яшар Дурмушев е поел издръжката на отбора.

И има отчетени от клуба търговски заеми, чийто конкретен кредитор не е ясно идентифициран в публикуваната обобщена информация.

НАП трябва ли да се самосезира?

Това е въпрос, който заслужава да бъде зададен публично.

Не като обвинение.

А като въпрос към приходната администрация:

Не трябва ли НАП да провери финансовите отношения между свързаните лица и дружества около „ИК Наталия“, „Арда Инвест“ и ПФК „Арда“?

И по-конкретно:

Има ли заеми между свързани лица?

На каква цена са извършени евентуалните сделки?

Има ли прихващания?

Има ли безвъзмездно финансиране?

Има ли спонсорски договори?

Има ли плащания от фирми, които не са очевидният собственик на клуба?

Има ли съответствие между счетоводните записи и банковите движения?

Има ли основание за данъчни корекции, ако има сделки между свързани лица при условия, различни от пазарните?

Това не означава, че има нарушение.

Означава, че има достатъчно многомилионни отношения и достатъчно свързани лица, за да бъде проверката напълно нормална функция на приходната администрация.

А кой проверява 27-те милиона литра?

И тук въпросът към държавата може да бъде още по-конкретен.

Ако предприятието отчита около 27 000 м³ отпадъчни води годишно, които се транспортират до София, има ли контрол върху:

• количеството произведени отпадъчни води;
• количеството реално натоварени в цистерни;
• броя курсове;
• маршрутите;
• приемането в ПСОВ;
• фактурираните количества;
• транспортните разходи;
• лабораторните анализи;
• съответствието между производствения обем и отпадъчните води?

Това е проверимо.

И ако всички цифри съвпадат — толкова по-добре за компанията.

Но ако има разминаване, то може да има значение не само за екологията, а и за счетоводството и данъчното облагане.

Една фирма, две истории, един въпрос

Финансовата история на „Арда“ започва с 5,596 млн. лв. заеми.

Дългът става 5,808 млн. лв. вземане.

Вземането става капитал.

Капиталът става акции.

Акциите попадат в структурата на „Арда Инвест“.

„Арда Инвест“ преминава към Ана Дурмушева.

Яшар Дурмушев според Моллахасан поема издръжката на клуба.

Междувременно семейната „ИК Наталия“ развива индустриален бизнес с милиони оборот и огромни количества отпадъчни води.

Veolia описва 27 000 м³ годишно и 820 тона ХПК годишно.

Официалните проверки не доказват, че „ИК Наталия“ е причинила измирането на рибата в „Студен кладенец“.

Но те показват, че предприятието е било обект на проверка и че отпадъчните му води са били изведени от местната система и транспортирани до София.

И така стигаме до двата въпроса, които трябва да бъдат отговорени с документи:

Как дългът към „Кристална вода“ се превърна в собственост върху „Арда“?

И:

Как се доказва пред държавата движението на милионите и на десетките хиляди кубици отпадъчни води в бизнеса около Дурмушеви?

Докато тези въпроси не получат отговор от договори, банкови движения, счетоводни регистри, транспортни документи и контролни протоколи, историята остава недовършена.

Но едно вече е ясно:

зад футболния клуб има многомилионна корпоративна история, а зад индустриалния бизнес има огромен поток от отпадъчни води.

И двете истории заслужават еднакво строг контрол.

Не защото предварително е доказано нарушение.

А защото когато става дума за милиони левове, свързани лица и десетки хиляди кубически метри индустриални отпадъчни води, общественият интерес към пълната отчетност е напълно основателен.

Още новини в категория Новини от Пловдив