Експерти искат ново управление на пловдивските тепета, не ремонт

Ландшафтни архитекти настояват за вода, ПУП и постоянна поддръжка

Експерти по озеленяване и ландшафтна архитектура настояват, че Пловдив има нужда от нов модел на управление на тепетата, а не от поредна реконструкция. Пред в. „Марица“ позицията си изразяват Станимир Шаламанов, председател на регионалното дружество на Съюза на ландшафтните архитекти, и Невена Цветкова, председател на Научно-техническото дружество по озеленяване.

Те напомнят, че пловдивските хълмове са едновременно символ на града и сложни за управление територии. Част от тях са и защитени природни територии. Според експертите ключовият въпрос не е само какво ще се ремонтира. По-важно е как тези места ще се поддържат през следващите десетилетия.

Видимите проблеми са отдавна известни

По думите на експертите състоянието на тепетата се вижда лесно. Наблюдават се сухи и съхнещи дървета. Има компрометирани екземпляри след стари резитби. Има паднала суха дървесина и постепенно обезлесяване на участъци. Те посочват, че това се забелязва особено на Младежкия хълм.

Към това се добавят ерозионни процеси и амортизирана паркова инфраструктура. Част от подпорните стени, стълбите и алеите имат нужда от сериозно внимание. Експертите обръщат внимание и на климатичния натиск. Според тях все по-дългите периоди на високи температури и засушаване поставят растителността под допълнителен стрес.

Тези проблеми обаче не са нови, подчертават те. Голяма част са описани в общински стратегически документи и в плановете за управление на защитените територии. Затова според експертите днес е нужна последователност между планиране, реализация и дългосрочна грижа.

Тепетата са защитени територии и не търпят „универсални“ решения

Шаламанов и Цветкова припомнят, че три от тепетата – Младежки хълм, Бунарджика и Сахат тепе – са обявени за защитени природни територии. Предмет на защита са характерните геоморфоложки образувания и скалните разкрития. В същото време те са и паркове, част от зелената система на града. На тях са запазени и ценни растителни видове.

Според експертите именно наслагването на функции прави тепетата едни от най-ценните, но и най-сложните за управление територии в Пловдив. Те посочват, че подходът трябва да е различен според конкретното място. На едно място може да е нужно възстановяване на дървесна растителност. На друго – подпомагане на естественото възобновяване. А на определени скални участъци правилното решение може да е запазване на открития характер на терена. Експертите подчертават, че повече дървета не означава автоматично по-добро управление на природна забележителност.

Вода, специализиран екип и липсващ ПУП за Младежкия хълм

Експертите разглеждат санитарната сеч като необходим инструмент, но не и като решение само по себе си. Те посочват, че сухите и структурно компрометирани дървета са особено рискови край алеи, детски и спортни съоръжения и места с интензивно движение. Сухата растителност е и фактор при пожари. Но според тях след премахването на опасни дървета не следва автоматично засаждане на нови на същото място. Те добавят, че мъртвата дървесина има и екологична функция. Там, където не създава риск за хората и не противоречи на режима на управление, част от нея може да остане.

Като ключов въпрос при бъдеща реконструкция експертите изтъкват водата. Според тях преди видимите елементи като настилки, пейки и осветление трябва да се реши невидимата инфраструктура. Те изброяват водоизточници, поливна система, отводняване, почвени условия и противоерозионни мерки. Експертите уточняват, че не става дума тепетата да се превърнат в интензивно напоявани декоративни паркове. Напояването според тях трябва да е съобразено със зоните и да обслужва най-вече парковите части и младата растителност в периода на прихващане.

Те предлагат също постоянни специализирани екипи за поддръжка на защитените хълмове. Аргументът им е, че това не са квартални градинки. Има различни експозиции, почви, защитени видове, скални участъци и специфични режими. Според тях е възможно да има едно специализирано звено за трите защитени територии, с постоянни хора на терен и професионално ръководство.

Експертите поставят и устройствен проблем. Те посочват, че Младежкият хълм няма цялостен ПУП (подробен устройствен план) за защитената територия. Първият план за управление е утвърден през 2004 г. През 2009 г. Общинският съвет одобрява планово задание за разработване на ПУП. Темата е включвана и в последващи общински документи, а през 2017 г. е утвърден актуализиран план за управление. Според експертите през 2026 г., 17 години след решението на Общинския съвет, цялостен ПУП все още няма. Те дават сравнение със Сахат тепе, където парковата територия е устройствено разграничена от жилищните квартали и има собствен ПУП.

В заключение експертите подчертават, че Пловдив не страда от липса на документи. Според тях липсва приемственост и завършване на последователността от планиране до поддръжка. Реконструкцията, по думите им, не трябва да се свежда до настилки и обзавеждане. Тя трябва да започне от водния режим, почвите, ерозията, съществуващата растителност и биоразнообразието, и да включи инфраструктурата като част от същата система.

Още новини в категория Новини от Пловдив