Йосиф Герчев показа фишове: бонусите правят заплатите 5 пъти по-високи

Анестезиологът твърди, че ДМС създава зависимост и риск за пациентите.

Анестезиологът Йосиф Герчев публикува в социалните мрежи два фиша за заплати на лекари от две български болници, за да покаже голяма разлика между основното възнаграждение и реално начислените суми. Той уточнява, че не работи в посочените лечебни заведения. Според него именно тази разлика може да се превърне в механизъм за контрол и зависимост, който поставя медицинските специалисти пред избор между професионалните им принципи и финансовата сигурност.

Два фиша, при които основната заплата е под 20%

В първия показан фиш основната заплата е 2100 лева, а общото начислено възнаграждение достига 11 538 лева, посочва Герчев.

Във втория фиш основното месечно възнаграждение е 620 евро, като заради работа на половин работен ден са начислени 310 евро. Въпреки това общата сума достига 4328 евро.

По думите му и в двата случая основната заплата е под 20% от начисленото възнаграждение. Останалите средства са оформени като допълнителни плащания, еднократни суми и допълнително материално стимулиране (ДМС).

Герчев изразява позиция, че тези доплащания не са просто счетоводен детайл, а инструмент, който може да държи лекаря зависим от решенията на ръководството.

Как според Герчев работи натискът през „вътрешните правила“

Анестезиологът твърди, че допълнителните възнаграждения се определят по вътрешни правила за работната заплата, изготвяни от работодателя. Според него ръководството решава какво е постигнат резултат и каква сума да получи конкретният служител.

Герчев излага тезата, че така може да се упражнява натиск без формални дисциплинарни наказания или уволнения. Като примери посочва ситуации, в които лекар отказва включване на пациент в клинична пътека, която според него не е медицински обоснована, или поставя въпроси за безопасността на лечението. По думите му това поведение може да доведе до рязко намаляване на възнаграждението или до раздяла с работодателя.

Липсващ стандарт и финансиране: връзката с интензивното лечение

Герчев поставя и въпроса за липсата на действащ медицински стандарт по анестезиология и интензивно лечение. Той твърди, че от 2017 г. в България няма стандарт, който да регламентира изисквания към персонала, оборудването и наблюдението на пациентите при анестезия и интензивно лечение.

Като пример посочва смъртта на 6-годишно дете след стоматологична процедура под анестезия в Пловдив през 2025 г. Според него действията на стоматолога могат да се оценяват по стандарт по детска дентална медицина, докато за анестезиолога остават общите правила за добра медицинска практика.

Той твърди, че една от причините за липсата на стандарт е съпротивата на болнични ръководства, но добавя, че проблемът не се изчерпва с това. Според него при сегашното финансиране част от лечебните заведения биха имали трудности да покрият изисквания за персонал и оборудване.

По думите на Герчев за един ден интензивно лечение на пациент на апаратна вентилация НЗОК заплаща приблизително 450 евро. Той твърди, че при тежки случаи, които изискват скъпи медикаменти, диализа, специализирано хранене и непрекъснати грижи, тази сума може да е недостатъчна. Според него проблемът е, че заплащането не винаги отразява реалната тежест на състоянието, което създава икономически стимул да се отчита по-тежко състояние или дейности, които не съответстват на реално проведеното лечение.

Герчев допълва, че разполага с данни, които по думите му е получил по Закона за достъп до обществена информация. Според цитираните от него справки през 2025 г. НЗОК е изплатила над 253 млн. лева за интензивно лечение, като са отчетени 245 хил. дни на апаратна вентилация. Той сравнява с 158 хил. дни през 2020 г. и 209 хил. дни през 2021 г. и посочва, че стойностите за 2025 г. са приблизително 17% по-високи от 2021 г. и около 55% над 2020 г. Герчев поставя въпроса какво обяснява тези високи нива след края на пандемията, като подчертава, че не твърди, че данните сами по себе си доказват нарушения.

Контекстът около проверките след случая в Пловдив

В публикацията си Герчев коментира и разследването за предполагаеми фиктивни хоспитализации в Клиниката по ревматология на УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив. Той изрично уточнява, че не твърди описаният от него механизъм да е приложен в този конкретен случай.

Според него обаче информацията за значителни разлики във възнагражденията в клиниката показва защо ДМС заслужава внимание. По думите му данни от разследването сочат, че медик, който не е участвал в предполагаемите фиктивни хоспитализации, е получавал около 1500 евро месечно, а възнагражденията на предполагаеми участници са достигали 6000–7000 евро.

След случая Министерството на здравеопазването обяви проверки в лечебни заведения във всички 28 области. Герчев изразява съмнение дали подобни проверки са достатъчни, когато според него самата система създава зависимости.

В заключение анестезиологът описва модела като верига от зависимости от държавното финансиране през управлението на болниците до отделния лекар. Според него най-потърпевш остава пациентът, който не знае как икономически и административни фактори могат да влияят върху решенията за лечението.

Още новини в категория България